Те са толкова влюбени в танците, че няма никакво значение къде се намират, ако им се танцува, те просТабто го правят. И изпитват истинска радост от това. А това го може само човек, който носи танците в сърцето си. Такива са двете участнички в първото онлайн денс риалити у нас, Dance Arena. Те са Стефания Стоянова и Вера Молова.
Стефания е на 27 години и от малка обича да танцува. От 10 години се занимава професионално с танци. Тя е от отбора GLADIATORS, чийто ментор е Виктория Димитрова – Голди.
Вера е завършила НАТФИЗ, а в последните години се занимава с pole dance. Учи психология, тъй като иска да се занимава с танцова терапия. Вера е част от HYPE – отборът на Марион Дърова.
Шоуто Dance Arena вече навлезе в решителна фаза, а в новия епизод на поредицата ще разберем каква е седмичната задача пред танцьорите. Напрежението между участниците расте и съвсем скоро нещо непредвидено ще изненада всички:
Разберете още любопитни неща за Вера и Стефания от блиц интервюто ни с тях:
Моята супер сила е…
В: Да чета мисли…
С: Да мисля за хиляди неща едновременно и естествено винаги да имам списъци около мен, които да ми помагат.
Опиши другата с 3 думи…
В: Емоционална. Отдадена. Умен танцьор.
С: Луда, свободна, скромна.
Участието ми в Dance Arena e…
В: Една възможност да се запозная с нови хора, да работя с различни хореографи и да провокирам себе си.
С: Възможността, която съм чакала, защото съм знаела, че съм готова за нея. Емоцията и вълнението, които никога няма да забравя. Стъпката, от която имах нужда, за да се развия още повече, да повярвам, че всичко е възможно … дори и в България.
Мечтая за…
В: Едно огромно пространство с много цветя и дървета, където да танцувам и да творя. Място, което ще бъде отворено за споделящи хора, без болни амбиции и его.
С: Проекти, в които да участвам и да влагам всичко. Мечтая за разбирателство между хората и за повече ЧОВЕЦИ. Мечтая за нови срещи с вдъхновяващи хора. Мечтая да имам възможността да танцувам до края… на силите си.
Винаги съм искала да…
В: Проявявам повече търпение и да съумявам да се наслаждавам на това, което съм и имам тук и сега.
С: Да ми се случват вълнуващи и смислени неща независимо в кой аспект от живота ми. И вярвам, че със силата на мисълта те постепенно стават факт. Също така винаги съм искала да имам повече възможности да танцувам извън България, за да споделям танца с все по- добри и вдъхновяващи танцьори, но вярвам, че и това предстои.
Аз съм…
В: ВВВярваща, ЕЕЕнергична, РРРаботохоличка, АААртист, иначе казано – ВЕРА.
С: Преди всичко ЧОВЕК. Обичам да говоря с хората, да черпя от техния опит, да разсъждавам над нещата от този объркан, но красив по своему живот, който живеем. Обичам хората около мен и времето, прекарано с тях – голяма късметлийка съм, че имам ЧОВЕЦИ, с които да се подкрепяме и да виждаме красивите и ценни неща в живота.
Танците за мен са…
В: Дезоксирибонуклеинова киселина. Т.е. нещото, което те определя като индивид, нещото, което те прави различен от останалите и същевременно еднакъв, тъй като присъства във всеки организъм. Нещото, което е в теб и с теб по всяко време. Нещото, чрез което живееш и без което не би могъл.
С: Възможността да покажа на света коя съм аз. Да покажа на света какво чувствам, как живея, какво целя, какво постигам, докъде искам да стигна. Това е най-чистата форма на себеизразяване, най-истинската и най-неподправената. Когато танцуваш просто си ти – ТУК И СЕГА.
Най-странното място, на което съм танцувала е…
В: Преди три или четири години бях решила да пътувам за Лондон на почивка за Коледа. Уви, бях си взела евтини билети без да ги застраховам. Полетът се отмени за пет дни и аз трябваше да остана в София за Бъдни вечер, че и повече. Докато разберем всички на летището, че полетът се отменя, минаха шест часа в чакане, в зоната пред самите гейтове. Не ми остана нищо друго освен да си взема айпода, да си сложа слушалките, да пусна музика и да танцувам. Грам не ме интересуваше, че хората ме гледат или пък какво ще си кажат. Даже си направих и разтяжка след това на малко по-скришно място, де.
С: В 100-годишна църква, която е била под земята и се е виждал само кръстът отгоре. Разбира се, това преживяване се случи при заснемането на видео към първото ми представление – танцов театър преди повече от 5 години, благодарение на Стефания Георгиева от театър АТОМ. Никога няма да забравя колко силно беше усещането да изразявам себе си на това така различно място, с неговата енергия и история около мен.