* Статията е публикувана в личната страница на Зорница Павлова – Agleu
От 2009-та година следя различни „канали” на влогъри (влогър е съкратено от видео-блогър) в youtube. Бавно започнаха да се появяват и български канали, които, обаче, за съжаление бяха с ниско качество на видеата, нестойностни идеи и като цяло не особено вълнуващи и разнообразни. Съвсем в тон на българските си корени, редовно мрънках как в България не правят стойностни неща и виж, хората на запад какви „продукции” имат. Докато в главата ми не се загнезди мисълта на Махатма Ганди
„Бъди промяната, която искаш да видиш в света.”
През април 2014 създадох блога Аглю – личен блог на английски, в който споделям много лични неща от ежедневието си на майка. Таргет групата беше семейството и приятелите ни, както и wordpress общността, която познавам покрай другия си блог. Заради този блог си направих Youtube канал, в който да качвам клипове от захранването на Настя – как за първи път опитва различни храни. Направих няколко клипа и спрях. Колкото повече гледах чуждите канали, обаче, толкова повече осъзнавах, че им завиждам за това, което правят и за това, че могат да го правят, без нищо да ги спира.
Какво ме спираше мен?
Десетки мисли как не знам как да го направя, нямам софтуер, умения, нямам публика, освен това не знаех как ще се отрази на желанието ми един ден да се върна на работа.
И, един ден през септември, съседът ни почина. Енергичен, деен и усмихнат човек, постоянно спортуващ. За няколко месеца се стопи от рак. Също като мой колега на 35 години, съвсем кратко по-рано. Много размишлявах на това колко е кратък животът и как човек е внезапно смъртен.
За какво щях да съжалявам, ако имах няколко месеца живот?
За това, че не съм опитала нещата, които са ми били на сърце.
През октомври започнах курс по „Креативно решаване на проблеми” – курсът, който ми отвори очите за много неща около мен. Всяка седмица имахме курсова работа, в която трябваше да правим нещо различно – да излезем извън зоната си на удобство. И да документираме на снимки и видео това, което правим, за да го представим на преподавателя, екипа и колегите си за оценка.
След първото видео колегите бяха очаровани колко добре стоя пред камера (може би защото не се интересувах от мнението и оценката им и не се притеснявах), а след второто, преподавателят се свърза с мен (бяхме над 10.000 души в курса и това беше особено признание) да ми каже колко простичко е видеото и изпълнението на задачата като концепция, но колко добре пасващо е то на основната идея.
И така, в края на октомври, след няколко месечни битки със софтуери за обработка, събрах смелост, заснех и качих първото си видео за пред непозната публика. С лоша светлина, със стегнато държание, с тих и плах глас на записа (за да не събудя Настя).
И ми олекна.
Вече правех това, което напира отвътре. Имах начин да изразя себе си. Няма значение дали и колко хора ме гледат – важното е, че не потискам желанието си за развитие и креативността си. Направих второ видео – 30 секунди – елементарно и дори простовато.
Реших, че ще се уча от Apple. Боклук ли беше първият iphone? Беше. Клонящ към безполезен. Но хората го купуваха. А apple го подобриха и пуснаха втори, после трети … сега са на поколение 6. Боклук ли са операционните им системи щом ги пуснат – в повечето случаи да, откровено „късат нерви” докато се бориш с източването на батерията за 2 часа или с това какво се случва с контактите, съобщенията, снимките. Купуват ли ги хората – ДА! Някои дори ги боготворят, но това е предмет на друг разговор. Та, и аз като apple реших, че ще се уча от грешките си, но ще имам срокове, в които да пусна видео – вторник и петък. Каквото качество се е получило – такова, следващото видео ще е по-добро.
След първите си няколко клипа, съпругът ми ми каза да качвам видеата си и във http://vbox7.com – дестинация за онлайн забавление, където откриваш разнообразно съдържание и най-новите уеб сериали в България, собственост на НетИнфо, а от скоро, част от портфолиото на Нова Телевизия. С голяма неохота качих 3-4 клипа, отново мрънкайки, че няма смисъл, защото … (защо ли не). Не си правих труда да ги правя различни от тези в youtube – дори „шапката” ми, с логото на Youtube си стоеше там.
Качих 5 клипа и на 6-тия получих имейл от Програмния Директор на НетИнфо, в който тя ме кани да се срещнем за да обсъдим бъдещото ми развитие. Помислих, че има някаква грешка, или е СПАМ, но все пак потвърдих интереса си – подписът в писмото беше професионален – с всичките картинки, титли, контакти, какво имах за губене?! Бързо влязах във вибокс профила си да видя дали не съм станала известна за една нощ. Не. Общо гледания за 6 клипа – 40 (четиридесет). Много странна ми изглеждаше цялата история.
С дамата от НетИнфо проведохме 30-40 минутен разговор по скайп, в който стана ясно, че са ме „открили” нейни колеги от http://edna.bg и настояват да ме вземат към vbox, за да могат да използват видеата ми за техния сайт. Искаха да ме насърчат да продължа да правя видеа и затова ми дадоха значка „автор”, която ми дава по-голяма видимост на сайта. Един ден след значката автор, и едно качено видео по-късно, вече бях на заглавната страница на vbox7 в избор на главния редактор с видеото „4 кока в 5 минути”:
За ден видеото беше гледано над 6.000 пъти във вибокс
(и само 2 пъти в youtube).
Получих десетки лични съобщения, в които хора ми казват да продължа да правя клипове, колко зареждащи и полезни са им. Наистина насърчаващо. Направих фейсбуук страница на AGLEU, защото въпреки, че аз не харесвам „сурат тефтер”, 90% от хората имат профил и споделят какво ли не.
След една седмица направих и качих видеото „21 сигурни признака, че сте майка.”: http://vbox7.com/play:58f989df6d И тогава вече стана интересно. Видеото е гледано над 22.000 пъти във vbox7, беше на първа страница на http://vbox7.com и http://edna.bg, започнаха да ми пишат познати и непознати, абонатите на канала ми стигнаха 220.
След още няколко дни направих видео за „Направи сам: Домашен пластилин” – отново първи страници, споделяния, отлични отзиви: http://vbox7.com/play:a4ac16870f
През ноември 2014 бях в топ 5 на най-гледаните автори за ноември във vbox7.com: http://vbox7.com/avt_user
Правя това, което правя не заради “публиката”, а заради себе си. Защото, ако не го направя ще се чувствам задушена и потисната.
Просълзих се, когато получих имейл, че имам 12 абоната в ютюб – първите 11 бяха мои роднини, приятели и познати, 12-тият беше човек, който ме е намерил и на когото съм му интересна. И сега, над 4500 абоната по-късно,
аз съм си същата, каквато и в началото
и продължавам да правя нещата, защото така ми идват отвътре.
Здравейте, аз съм Зори.